ПОЛЯРИЗАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИЗА̀ТОР м. Физ. Оптически уред за получаване на пълно или частично поляризирана светлина. Поляризацията на светлината има много приложения особено след като се откриха изкуствените поляризатори, наречени поляроиди, които са много евтини и широко се използуват за различни научни и технически цели. Физ. XI кл, 1958, 129. Поляризационният микроскоп се състои от следните части: .., осветителен апарат, съставен от поляризатор .., диафрагма (бленда) над поляризатора и събирателна леща (кондензор). Г. Георгиев, МП, 164. За различни технически цели най-често се употребяват поляризатори на светлината, които се наричат поляроиди. НТМ 1961, кн. 9, 12. Поляризатор наричат това тяло, което превръща светлината в поляризувана. Ив. Гюзелев, РФ, 323.

— От лат. polaris 'полюсен' през рус. поляризатор.