ПОЛЯРИЗАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИЗАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Физ. Който се свързва, който се отнася до поляризация на светлината. Поляризационните явления са открити в 1808 год. от французкия физик Малюс, който пръв наблюдава поляризация на светлината при отражение от стъкло и вода. Физ. XI кл, 1958, 129. Поляризирана светлина може да се получи чрез пропускане на обикновената светлина през поляризационни филтри (пластинки), които се наричат поляроиди. Й. Венов и др., К, 136. Петрографският метод представлява кристалооптично изследване на скалите с помощта на поляризационния микроскоп. Г. Георгиев, П, 6. Това затихване ще се появява при неподходящо поляризиране на падащия лъч по отношение на антената. Затова то се нарича и поляризационно затихване. Хр. Шинев, А, 172.