ПОЛЯРИЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам, предизвиквам поляризация. поляризирам се страд.

ПОЛЯРИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Физ. За светлина, светлинен лъч или електромагнитна вълна — променям посоката на трептенията си, което води до промяна на свойствата. Инфрачервените лъчи могат както видимите да дифрактират, да интерферират и да се поляризират. В. Врански, МВЛ, 25. Херц е проучил основно свойствата на електромагнитните вълни и установява, че те могат да се отразяват, пречупват, интерферират, поляризират и т.н. по законите на светлината. Физ. XI кл, 1958, 48.

2. Физ. За атом, молекула, частица — ставам добър проводник поради разлики в електричните товари. В условията на реакцията бромните молекули се поляризират, т. е. електронната двойка, чрез която се осъществява свързването на двата атома, се изтегля към единия бромен атом. Хим. X кл, 1965, 30 Главното неудобство на този галваничен елемент е това, че бързо се поляризира, т. е. напрежението му бързо намалява и елементът започва да дава слаб ток. К, 1963, кн. 2, 45. Ако между пластинките се постави диелектрик / .. /, последният се поляризира и на повърхнината на диелектрика се получават електрични товари. Физ. X кл, 1965, 119-120. Двата края на деформираната (удължена) молекула се поляризират, т.е. те се наелектризират противоположно и се явяват като полюси на молекулата. Н. Николов, М, 32.

3. Прен. Само мн. и 3 л. ед. Очертаваме се, оформяме се като две рязко разграничаващи се противоположности. Обществено-политическите сили се поляризираха, очертаха се два фронта. Д. Илийски, С, 64-65. // Обхващам две рязко разграничаващи се противоположности. Разслоението в българското движение, което с течение на времето все повече се поляризираше, е исторически факт. Т. Жечев, БВ, 168.

— От фр. polariser през рус. поляризировать.