ПОЛЯРИЗИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИЗЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поляризирам като прил. Физ. За светлинен лъч, светлина — чиито трептения се извършват само в една равнина поради поляризация. В лабораторната практика ъгълът на въртенето на поляризирания лъч се определя със специални апарати — поляриметри. М. Герасимов, ХН, 52. Ако на пътя на един поляризиран светлинен лъч, т. е. преминал вече през един поляроид, бъде поставен втори поляроид, чиято поляризационна плоскост е успоредна на първата, светлинният лъч ще премине през втория поляроид. Й. Венов и др., К, 136. Ако трептенията в даден лъч стават само в една равнина, той се нарича поляризиран. Г. Георгиев, П, 20. За изолатора казваме, че е поляризиран, и го наричаме още диелектрик. Физ. Х кл, 1965, 119.