ПОЛЯРИТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИТЀТ м. Физ. 1. Полярност (в 1 знач.). След оформяне по амплитуда, форма и поляритет, синхронизиращите импулси се подават в блока за развивка, който съдържа генераторите на хоризонтална и вертикална развивка. Д. Мишев и др., ТТ, 38. Тук [при променлив ток] двата въглена изразходват еднакво, поради непрекъснатата смяна на поляритета и затова се правят с еднакъв диаметър. Ив. Аламанчев, ЕО, 27. Най-подходящ начин за определяне правилното означение на краищата на трансформатора е този с батерийка и чувствителен уред — миливолтметър от магнитоелектрическата система с означен поляритет. К. Карчев и др., ЕЛ, 64.

2. Прен. Рядко. Противоположност; полярност. Кирков се яви без школа, без знания, без традиция, .. Но ето, че изневиделица се яви друг мъж — суров, студен на глед, в пълен поляритет на първия, слязъл сякаш от Олимп. Ст. Грудев, АБ, 163.

— От нем. polarität.