ПОЛЯРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀РНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Физ. Способност на някои тела да проявяват някои свои свойства в дадени точки (полюси) с по-голяма интензивност, отколкото в другите; поляритет. Ако обаче в дадена посока и обратната ѝ посока се намират различни векторни свойства, в такъв случай в кристала има полярност (моновекторност). Г. Георгиев, МП, 22. Трифазният синхронен генератор се състои от въртяща се част, наричана ротор, върху вала на който са закрепени магнитните полюси със сменяваща се полярност (северен, южен, северен, южен и т. н.). А. Начев, ЕС, 100. Тъй като анодите са свързани с вторичната намотка на трансформатора, тяхната полярност периодически се променя. Ел. XI кл, 1965, 125.

2. Прен. Противоположност. Под полярност на чувствата се разбира възможността много от тях да бъдат групирани в двойки с противоположни качества: радост — скръб, веселост — тъга, обич — омраза и т.н. Псих. XI кл, 1958, 78.