ПОЛЯРОИД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРОЍД м. Физ. Вид изкуствен поляризатор на светлината — тънка пластинка, вместена между други стъклени или прозрачни пластмасови пластинки; поляризационен филтър. Поляризацията на светлината има много приложения, особено след като се откриха изкуствените поляризатори от херапатит, наречени поляроиди, които са много евтини и широко се използуват за различни научни и технически цели. Физ. XI кл, 1958, 129. Ако на пътя на един поляризиран светлинен лъч, т. е. преминал вече през един поляроид, бъде поставен втори поляроид, чиято поляризационна плоскост е успоредна на първата, светлинният лъч ще премине през втория поляроид. Й. Венов и др., К, 136. Напоследък се включват ситни, обаче еднакво ориентирани кристалчета от това вещество [херапатита] в целулоидни плочки. От тях се произвеждат изкуствени тела за получаване на поляризирана светлина, наречени поляроиди. Г. Георгиев, П, 35.

— От нем. Polaroid през рус. поляроид.