ПОЛЯЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЯЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от по̀ляк (в 1 и 2 знач.); поля̀нче. Оздола иде падарче, Елво, / падарче, селско по̀ляче. Нар. пес., СбНУ XI 65. Джанам си замери Спиро войвода, / айде той си фърли на кючук Сулиман. / Не удари кючук Сулимана, / ами си удари царево по̀ляче. Нар. пес., СбНУ XV, 51.