ПОМАГАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМАГА̀ЧКА ж. Жена помагач; помощница, помощничка. У Станкини се събраха роднини и близки да пасталират тютюна, .., трябваше да се приготви обед на помагачите и помагачките. Г. Караславов, ОХ III, 256-257. На сутринта пристигна Дочка със сърп на рамо. Поздрави весело сестра си и каза, че иде като помагачка. К. Петканов, МЗК, 157. Аз трябваше да си мина по реда през риска на женската откровеност, за да ги превърна в помагачки и съчувственички. Бл. Димитрова, ПКС, 213. На селенина по кефа му е да си проважда ако ще момичето, колкото повече при такива неугодни нему случаи; той ще дръпне момичето си, когато много повече му тряба при майката за къщна помагачка. Китка V, кн. 14, 76. ^●Напреднала е хигиената наедно с другите положителни науки, които са като нейни подпорки и помагачки. Ступ. 1875, бр. 5, 35.