ПОМАЗАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМА̀ЗАНИЕ ср. Остар. Църк. Миропомазване, помазване1; помазвание, миропомазание. По примерът на предшественниците си, Самуил турнал на главата си венецът на римските кесари и приел помазание за царуване от охридския архиепископ. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 19. ОбидѐФлоренция и Венеция, за да ся нагляда .., и най-напокон главата му заражда величествени образи: .., Последне помазание, МанА̀, Увличение на Сабинянките. Й. Груев, Сп (превод), 116.
— С. Врачански, Неделник, 1806.