ПОМАЗАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ЗАНИК, мн. ‑ци, м. Книж. 1. Обикн. в съчет. Помазаник Божи(й). Човек, предопределен (помазан) от Бога за велика мисия; богоизбран, богоизбраник. Тълпата протягаше ръце към Исуса и шептеше: — Помазанико, нахрани ни! Бяха не по-малко от пет хиляди души. Само едното чудо можеше да нахрани тези хора. Й. Попов, ПЧ, 44. Иван Асен силни пирува с велможи, / .. любимий народу помазаник божи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 42. Както юдеите не разбирали Божествения помазаник, тъй не могли да разберат и Християните. Д. Душанов, ИПХЧ, 75. Той предрекъл, че Спасителят ще бъде Богочовек, ще се роди от девица, ще добие дар от Св. Духа, сиреч, ще бъде Христос, или Месия (което ще рече помазаник). Д. Манчев, НН (превод), 45. Християнските императори, .., гледали на себе си като представители и наместници на Бога, .. В това те са били толкова повече убедени, че и Светата вяра наша заповядва да гледаме на властителите като на помазаници Божии.ПСп 1876, кн. XI и XII, 57.

2. Прен. Човек, който притежава изключителни качества, стои над другите по положение и ги превъзхожда; галеник, любимец, избраник, избран. За артиста помазаник, както казва Пшибишевски, любовта е страдание, пропаст, .. Какво разбира Ягодата от това? Олицетворена баналност, плебейска душица.Ем. Станев, ИК I и II, 61. И пред очите му [на цар Петър] изгря широка светла картина: вси страдания, що му донесе властта, вси тегла на помазаник народен и вси беди на съдник и властител ще секнат отеднаж. Н. Райнов, КП, 21-22.