ПОМАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМА̀ЗВАМ1, ‑аш, несв.; помА̀жа, ‑еш, мин. св. помА̀зах, св., прех. 1. Църк. Извършвам християнския обред миропомазване, освещавам някого с миро в знак на придобиване на някаква власт (обикн. царска); миропомазвам, миросвам. "Ала размътил бе навреме Сатана човешката свяст — та сбра вси страхливци, за да им основе градове — и царе да им помаже." Н. Райнов, КЦ, 14. О, мой боже, правий боже! / .. /Не ти, който си помазал / царе, папи, патриарси, / .. / А ти, боже, на разума, / .. / Вдъхни секиму, о, боже! / Любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. ● Обр. И защо с печал си ме помазал / и с печална мисъл озарил? Н. Лилиев, Ст 1932, 128. Аз съм пиян сега, защото цяла мислеща България ме окуражава, помазва с любов! ОФ, 1950, бр. 1810, 4.
2. Остар. и диал. Намазвам, мажа. Направят една пита и я опичат. Тая пита помазват с мед. Теменуга, 1881, кн. 2, 10. Стрий във вода мастика (сакъза), но напред помажи с перце отделно краевете на счупеното стъкло. П. Р. Славейков, СК, 104. Земи 1 драм каломел, половин драм кифере и 24 драма свинска мас, .. С тая маз помазвай два пъти на ден струпките. Ив. Богоров, СЛ, 71-72. Този плод, който ся казва хлебен плод, прилича на пъпеш, .., той има вкус на печен хляб, помазан с краве масло. Пч, 1871, кн. 1, 12.
3. Измазвам (в 1 знач.); замазвам, мажа. Той пък: "Като си харница, що не измиеш дъските, па да помажеш." — Кога съм била млада, мазала съм, сега ме боли кръст. Ст. Даскалов, СД, 494. Тя [стаята] бе помазанас бял вар, който от многото пушение беше пожълтял съвсем. З. Стоянов, ЗБВ III, 9. Тази постройка [чикагското изложение] изглежда отвън масивна, с вар помазана, от страните има колонади, стените са украсени с орнаменти; стряхата с железен свод, покрит със стъкла. Ал. Константинов, БПр, кн. 6, 41. помазвам се, помажа се I. Страд. от помазвам1. Речният кон има голям брой дупчици по кожата си, и тези дупчици изпущат един вид масло, с което ся помазва кожата му, и тъй той ся пази от лошите следствия на водата. ИЗ 1874-1881, 1882, 81. За един път (веднага) след кръщението свършава се друго тайнство: Миропомазванието .. помазват ся очите, ушите и устата заради освящаването на чувствата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 141. II. Възвр. от помазвам1 във 2 знач. Всички болни, като се помазвале от мирото, изцерявале са. Т. Влайков, Пр. I, 178.
ПОМА̀ЗВАМ СЕнесв.; помА̀жа се св., непрех. Църк. Миропомазвам се, миросвам се. В старо време, когато царете влизаха в службата си, помазваха ся. КТЕМ, 1867, 323.
ПОМАЗВАМ2, ‑аш, несв.; помА̀жа, ‑еш, мин. св. помА̀зах, св., прех. Остар. и диал. 1. Смазвам, затрупвам2, смачквам. Понеже силата, препятствието, .., се отмахна, то навалицата, .., с още по-голяма сила се устреми, но тя вече не ни помазваше, защото отпред ни другата половина от навалица‑
та отстъпваше и тъй се уравновесяваше в обратен смисъл притискането на тия две атмосфери от твърди тела. Ив. Вазов, Съч. VII, 157. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива / великата идея да я зарине в гроб, / сече гори, и проби, обсебва и убива / по-скоро да помаже възстаналия роб. Ив. Вазов, Съч. I, 23. В разстояние на две години той просто помазва г. Верковича с народни песни, едни от други по-важни, по-необикновени, по-невероятни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 77.