ПОМАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; помА̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑А̀ях, св., прех. Диал. 1. Забавям, бавя, мая някого или нещо за малко, за кратко време; замайвам.

2. Омайвам, замайвам. Имал [царят] една бабичка — магесница, пратил да отиде да го [момъка] залъже, дано залезе слънцето. Отишла тя .. и захванала да му приказва разни приказки — пък тя му баяла — и го помаяла. И той, както стоял пред нея, заспал. Нар. прик., СбНУ XXVII, 314. помайвам се, помая се страд.

ПОМА̀ЙВАМ СЕ несв.; помА̀я се св., непрех. Разг. 1. Бавя се, забавям се, мая се за малко, за кратко време да извърша нещо или да тръгна нанякъде; помотвам се. В този час магазинът беше празен. Жената накупи сол, газ, а още се помайваше и не си отиваше. Б. Несторов, СР, 39. Един стар, изкалян автомобил, .. спира с рев отсреща, до агенцията. Отвътре слизат един след друг измачкани хора, снемат багажа, помайват се, объркани в навалицата. К. Константинов, Избр. разк., 131. Преди да се реши на нещо, той много мисли и се помайва, но като захвати, не се оставя вече. Т. Икономов, ЧПГ, 93. Сърбите бяха готови да приемат таквиз износни за тях условия (Сърбия да бъде независима и пр.), но Портата се помайваше да ги потвърди, додето най-после нова война избухна между нея и Русия. С. Бобчев, СОИ, 158.

2. Само несв. Бавя се, забавям се, мая се от време на време да извърша нещо или да тръгна нанякъде; помотвам се. Лазар все ме подканя да ходиме да режем, ама аз се помайвам — на воденица ще ида, до града ще прескоча. Й. Радичков, ББ, 42.