ПОМАЙВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ЙВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от помайвам иот помайвам се; бавене, забавяне, маене, помотаване. Работата ни е такава, че преди да туря капака на фурната, не мога крак да подвия. Тестото е жива работа, .., то не търпи помайване. Й. Радичков, ББ, 66. Райка уплашена, нямаше сама какво да стори, ами, без много помайване, упъти се към майка си. ПСп, кн. 28-30, 487. — Бързай! — настоя заповеднически тя. В очите ѝ някак блесна яд за моето помайване .. да стоя тук зарад нея. П. Славински, ПЩ, 349. То [учреждението на вилаетите] размножи чиновницитеи като искаше да направи улеснение в работите, затрудни от друга страна техния вървеж с обрадностите на канцелариите и с помайването на многочислените чиновници. С. Бобчев, СОИ, 187.