ПОМАЙЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ЙЧВАМ, ‑аш, несв.; помА̀йча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Вземам, приемам чужда майка за своя (казвам на чужда майка "майко"). Той си се болен разболя, / та си е тамо останал, / на чужда земя притъжна; / чужда е майка помайчил, / чужди е сестри посестрил, / чужди е брате побратил. Нар. пес., РБЯ IV, 154.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.