ПОМАЙЧИМА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМА̀ЙЧИМА ж. Диал. 1. Жена, която има обредна функция по време на сватба като наставница на младоженците, която замества майката (обикн. по-голяма, омъжена сестра или снаха на младоженеца, съпруга на побащим); стара сватя, старойка. Сватбата е на свършване. Побащима и помайчима повеждат младоженците за към брачната стая. П. П. Славейков, ОБ, 85. Побащим Койчо Килитчията откупи кеманета, гуляха, .., играха и като да си тръгнем помайчима Койчевица Съба подари ни стамболски петел и кокошка. М. Кънчев, В, 140. — Ако е сватба, нека да е с кумове и сватове, с побащими и помайчими и с щото му е ред! Ст. Загорчинов, ДП, 44. Тогава входи в къщата невестата с деверете, после кумът, помайчимите, побащимите, кумата и другите сватове. Л. Каравелов, Съч. II, 141. — Милото каки цветице! / Се шарени йочета, / .. / Дафина ви е садила, / а Тонка ще ви събира, / .. /, китки шарени да дава, / по зълви и по девере / по кум и помайчими. Нар. пес.,СбНУ XLIV, 44-45.
2. Тъща или свекърва. Добрий наш Иванчю, като са видя оженен, прибран в къщи, като сичките хора: при помайчима, при побащима, при млада хубава булка, при две хубави балдъзчета, сякаше себе си ни на небето, ни на земята. Ил. Блъсков, ПБ II, 50.
3. Жена, която става майка на подхвърлено дете, на сираче и под.; втора майка, мащеха, несъща (неродна) майка. Той [пастирът]занесъл прекрасния младенец [кир]на жена си, на която що билоумряло мъжкото Ј дете .. Кир не могъл да са наприказва и безпрестанно поменувал за помайчимата си, пастиревата жена, която той нежно обичал. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123. Нямам ли нейде някого, / я майка, я помайчима, / я братец, я побратима, / я сестра, я посестрима, / я баща, я побащима, / да ми водица донесат, / да са от душа разделя? Нар. пес., СбНУ XVI, 16. Тя няма нийда никого, / .. / Не майка, не помайчима. Нар. пес., СбНУ XX-XXIII, 86.
4.Жена, която е лекувала едномесечно дете и е станала за него като майка. Ако умре едно от тях деца едномесечета, другото трябва да се лекува. Туй лекувание върши жена отродена, т.е., която вече не ражда. Тая жена става помайчима на туй дете и е вече негова роднина. СбНУ XXIX, 266.
— Друга (диал.) форма: помА̀йчина.