ПОМАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀К, мн. ‑ци, м. Българин, който изповядва исляма; потурнак, българомохамеданин. Стотината снажни помаци, дошли на събора, завиват по пътя за Неврокоп и пеят: "Х-о-о! Хо-о! Много си Пирин убава!" К. Константинов, ПЗ, 64. Само родният език и песните като светулки блещукаха в тъмния живот на българите мохамедани, наречени помаци. Б. Несторов, СР, 56. Между Рупците, жители по югоизточните клонове на планина Доспат, както и по Плевенско и по Ловечко има българи мюсюлмане, известни под имя помаци. Й. Груев, Лет., 1869, 65. Из техните села [на Дунавските шопи] има размесени черкези и помаци, (тези последните говорят български язик чисто, и държат турска вяра, а турски не знаят никак.)НБ, 1876, бр. 40, 157. Задали са са подали / двамина царе Стамболски, / троица крале Морйенски / сас босненскине бошнаци / с мосирски черни арапе / и румелийски помаци.Нар. пес., СбНУ XXXIX, 16. Кърджалие опирали, / опирали до Тетевене, / .., / А са влезле в Тетевене / в Тетевене през Бабинци, / превели ги помаците. Нар. пес.,СбВСтТ, 1014. Ако съм помак, не съм ахмак, та ми даваш зелени краставици. Послов.