ПОМАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМА̀МВАМ, ‑аш, несв.; помА̀мя, ‑иш,мин. св. ‑их, св., прех. 1. Чрез измама или хитрост склонявам някого да отиде някъде или да извърши нещо, което иначе не би извършил; подмамвам, подлъгвам. — Явиха се — продължи той — между людете лъжеучители и ги помамиха със своето скверно еретически учение. М. Смилова, ДСВ, 241. За да го [Наполеон] помами и увлече навътре в Русия, руската войска .., потеглила ся назад до Царево Займище. ВИ, 187.
2. Чрез мамене или с примамка карам, накарвам животно или птица да дойде по-близо или да се приближи до нещо; подмамвам, прилъгвам. От някоя завряна уличка изпъкне някое гладно пазарско псе; .. Ето, помамва го някой калфа, хвърля му трошици. А. Константинов, Съч. I, 115. Понякога някоя овца се заинатяваше и не искаше да излезе. Ако се случеше на чича Митуша, той ще я помами, ще я поеме с добро. Й. Йовков, АМГ, 122-123. Кацна сокол на двора на цар Костадин .. Цар Костадин седна на стола, помами сокола, той кацна на коляното му. Д. Яръмов, БП, 23. Така се сопаше Орлица, доде бе ѝ студено, но като се огря, излезе, помами кокошките и ги поведе към хамбара. Ил. Волен, ДД, 70. Ах, леко пее хубава Еленка, / .. Отде я зачу овчар от планина, / ах, че помами сиво бяло стадо, / ах, заведе го на студен кладенец. Нар. пес., СбНУ VI, 84. Тогай Марко на чардак се качи, / .., та си свирна и Шарко помами. Нар. пес., СбНУ XLIII, 50.
3. Прен. Привличам, притеглям, примамвам, подмамвам, изкушавам, подлъгвам. Реката ме помамва с чистите си светлини, .. и с пеещите шумове. З. Сребров, Избр. Разк., 199. Хубавият юлски ден беше помамил хората навън и Горната махала беше пуста. Н. Хайтов, ШГ, 286. — Значи зарад театъра оставихте... — запита девойката с луничките.- Разбирам, изкуството ви е помамило и не ви е пуснало повече. М. Грубешлиева, ГР, 119. Никога не ми е доходило на ум да ся големя с това що зная; .. И ако съм ся някога помамил, то мя е помамило желание, за да посоча на младите нашенци пример за как може да ся изкарва облага от драгоценните останки на време, наречени "свободни минути." Й. Груев, СП (превод), 92.
4. Диал. Накарвам някого да се влюби в мене; прилъгвам, подлъгвам. Ка съм тънка, та висока, / още да съм църноока, / сѐ би момци помамила, / женети би разженила, / неженети оженила. Нар. пес., СбНУ III 17. Калугерка ю говора: / — Дендено много убава, / да ти се много убава, / гячета че ми помамиш, / та лошо че да направиш, / та че разтуриш манастир! Нар. пес., СбНУ XLIII, 387. помамвам се, помамя се страд.
ПОМА̀МВАМ СЕнесв.; помА̀мя се св., непрех. 1. Повярвам на някого, който ме заблуждава, или на нещо, което не е истина, и постъпвам неправилно, по начин, по който не съм имал намерение да действам; подмамвам се, подлъгвам се. — Прикоткали я драгоманите на фабриканта, които обикаляли селата, търсели млади момичета .. И Надка се помалила .., та дошла. М. Кюркчиев, ВВ, 30. А Лисана го придумва: — Какво още мислиш, Петльо? Хайде с мене! Слез и тръгвай! Там [на манастира]е хубаво, повярвай! .. Помамил се герест Петлю. Слязъл при Кума Лисана. Р. Босилек, ВП, 11. — Тотке, ти ли си? Как си се помамила по тая мечка? К. Петканов, ЗлЗ I, 63. Никой не можеше да си помисли, че дотам ще се помамят хората, та да си поръчат такива слаби кундури. Д. Немиров, Б, 75.// За животно, птица — повеждам се след някого или нещо. Тя [патицата] се гмурка, гмурка си се. А ятото нейни посестрими се помамва по нея, свива криле, спуска се с надежда да си почине, да залъже глада. Б. Болгар, Б, 38.
2. Изкушавам се от нещо и постъпвам неправилно, поради коеуто оставам излъган, измамен; подмамвам се, подлъгвам се. Трябва да отбележим, че Будевска в попрището си никога не се помами и не потърси лек път — да спечели успех само с външни средства. Ст. Грудев, ББ, 53. Коя младост не би желала да види най-хубавото нещо от най-високото място? .. Всяка майка треперила при мисълта, че нейното чедо би се помамило от славата на велик подвиг. Елин Пелин, Съч. I, 105. Какви безподобни авгиеви обори ще има да чистят утрешните наши културни херкулесовци. Дали пък те няма да се помамят от прекалената си почит към изкуството и допуснат размножение‑
то на благоуханната плесен и в чистите души на бъдещата земна младеж? О. Василев, ЖБ, 264. Лоши дяволи са страстите и противните желания, на които не умеете да ся спрете, та ся помамвате по злото и ся грешите, без да смишлявате за божиите заповеди. Лет., 1871, 95. Помамиш са и ти земеш уж да пиеш студена и хладна водица, а тя толкоз блудкава и стоплена, щото не може да са и пие. Ч, 1875, кн. 9, 421.