ПОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀МЕН м. 1. Църковна служба или ритуал на гроба на починал човек за отбелязване годишнина (също и 40 дни, 3 месеца или 6 месеца) от смъртта му; панихида, парастас. На следния ден отивали .. на черква, дето имало парастас — помен за умрелите майстори, и пак се раздавало жито. Ив. Хаджийски, БДНН I, 46-47. Тя му беше правила помен на гроба за годишнината. Ив. Вазов, Съч. IX, 186. — Ех, синко! — каже баба Мария, едно време имаше и курбани и задушници помени, и какво не щете. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 32. Лъжицата хаджийка е предназначена за гребане на варено жито за помен на покойници. СбНУ IV, 83. И на Трапезица, светиня златоглава, / кой помен прави днес за царските души? Ив. Вазов, Съч. III, 233. Бояно, мома убава, / не пекла вити краваи, / вити краваи за годеж, / но пекла вити краваи, / вити краваи за помен! Нар. пес., СбНУ XLVI, 249. Без гайда сватба — същи помен. Послов. Без кандилница помен не бива. Послов. ● Обр. В сбирката "Тъгите на България" от есента на същата 1876 г. Вазов наглася лирата си за тържествен помен на падналите герои, на Каблешков, Ботев и доброволците българи в сръбско-турската война. Пл, 1969, кн. 23, 46. // Храна (обикн. варено жито, хляб, вино), която се раздава при тази служба, ритуал за успокоение на душата на починалия. Голям помен беше приготвила и наредила стрина Венковица за невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 308-309. Жените свариха жито и опекоха бели питки, за да раздадат помен за покойника. К. Калчев, ЖП, 323.
2. Остар. и диал. Траен спомен за събитие или личност. — Ти ще им кажеш, че искаш голям помен да оставиш на Сушица — река ще им докараш. Да види нашето сухо село вода. А. Каралийчев, ПГ, 135-136. Чичо Мирчо беше мекушав и добряк и въртя, сука, па посегна, та продаде хубавите си чизми, които къташе за помен от войната. Ил. Волен, ДД, 114. Помен за македонския герой много време живял в преданията на азиатските народи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 175. Пусна момата свободна / и надари я богато: / после за помен поръча; / изворът чешма да стане. П. Р. Славейков, Ч, 1973, кн. 10, 942. Голямо чудо ще стане, / голямо чудо за помен, / за помен и за приказки. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 64.
3. Остар. Обикн. с отриц. Следа, останка. За повечето от нашите стари дейци са се очували [запазили], както е известно, крайно скъдни помени — едвам трошляк за кръшлечна мозайка, камо ли материал за тънки и точни портрети. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 591. За ордалията [съдене] чрез врелец (вряла вода) или врял катран,.. има помен в нашите умотворения. СбНУ XXXIII, 79.
4. Само ед. Остар. Памет. Дълъг е поменикът от свети имена, които народният помен ще споменува до века. П. Делирадев, БГХ, 21. Атиняните прославили помена на Армодия и на Аристогистона и им въздигнали статуи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 93. То [свещникът] e направа на един умен чловек, на когото почитам поменът. БО, 1846, 3.
5. Остар. и диал. Случка, събитие, което силно впечатлява хората и дълго се помни; чудо. — Пристанала [Зюмбюла]! .. И знаете ли где? В кошарата му!... — И такъв помен не беше ставал в наше село и той стана! Ив. Карановски, Разк. I, 43. — Какъв е помен станало със Стояна в долните села! .. И зачул жетварки да пеят .. За него се пее. Д. Яръмов, БП, 114. Голям ще помен да стане, / субаша шъ си убия, джанъм. Нар. пес., СбНУ XX-XXIII, 97.
◊ За вечен (вечна) помен. Остар. В памет на някого или нещо. Узакони [Юда] денят на обновяванието сяка година за вечен помен. Н. Михайловски, ССИ (превод), 94-95. За вечна помен на милото ми петгодишно дете. Посвещавам горните редовце на българските деца и читатели. Пч, 1871, кн. 4, 59. За чудо и помен. Диал. 1. Който дълго ще се помни, за който дълго ще се споменава; изключителен. След неделя сватба; за чудо и помен сватба направиха — сватба по любов; и живот по любов заживяха Божко и Минка, живот за завиждане. Ц. Церковски, Съч. III, 192. Сега цяло село се радва: имаме черква за чудо и помен. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. 2. За да се помни, за да се знае, за назидание. — Щом няма документи, заекът е незаконен, .. — отсъжда народният контрольор и дига тенджерата. За чудо и помен разсипа задушения заек насред улицата. РД, 1965, бр. 133, 2. Езикът му да извадиш на такъв, че да го окачиш на някоя касапска гега. Нямаше само кой да ги поведе да сторят това за чудо и помен. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152. Като сирота на помен, се наяждам. Диал. Много (се наяждам). Няма (не остава / не остане) <и>, (ни) помен от някого или от нещо. Напълно изчезва, липсва или престава да съществува някой или нещо. Аз стигнах селото и надзърнах иззад последните храсталаци: от другари ни помен. Само плахи селски фигури никнеха тук-там и се губеха зад плетища и врати. П. К. Яворов, ХК, 150. От спокойствието, което всички така добре знаеха у Матевски, вече няма и помен. К. Странджев, ЖБ, 58-59. И помен не бе останало от старото Бахчелари. Ст. Даскалов, ЕС, 278. Пукна се земня длъбоко, / падна баща ѝ у нея. / Тогай се земя събрала, / а от баща ѝ ни помен. Нар. пес., СбНУ XLV, 355. С чужда пита помен правя; с чужда пита майчин помен и (остар.) с людска пита майчин помен. Ирон. Употребява се за проявена щедрост, но за чужда сметка,
за разпореждане с чужди блага. Не е ли малко срамно с чужда пита помен да правиш, както казват по нашия край? Не ти прилича на големството да гощаваш гостите си с крадено от чуждите кошари месце! О. Василев, ЗЗ, 50. — Не мога да разбера как става така, че вие правите подаяния с моите цървули, и не на мен, а на вас се оказват почести,.. — Значи с чужда пита — майчин помен — въздъхна Санчо. В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1006, 3. Той дава на татарския княз Ногая мичевата дъщеря Ефросина, .. Тъй той направил, според пословицата: "С людска пита майчин помен!" Т. Шишков, ИБН, 221.
— Друга (диал.) форма: по̀ман.