ПОМЕНА̀ВАМ

ПОМЕНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; помена̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х и (диал.) ‑ѝх, прич. мин. страд. помена̀т, св., прех. 1. Правя помен (в 1 знач.) или участвам в помен за някого. Имаме си и ний близките, имаме си умрелите, а няма как да ги поменеш, да им отслужиш. Й. Йовков, ПК, 205. Децата що чинят? Защо ги не доведе да поменат майка си. Елин Пелин, Съч. II, 16. Раздават тая пшеница на старците и на свещенниците, за да поменат умрелите им родители. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Вчера Димана заровихме с негови девят синове, / .., утре ща хора да сбирам, / да хапнат и да поменат. Нар. пес., СбБрМ, 328.

2. Само св. Обикн. в пов. В молитва — молба към Господ за прошка (опрощение) на греховете на някого, сторил добро; поменувам. Помени, Господи, грешнаго и недостойнаго раба твоего поп Методия Драгинов. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Вишний Боже! .. Смили ся, смили заради нашето отечество и помени рода българскаго. Д. Войников, РК, 79-80. Свещеникът покрива частици от просфората със звездица / ... /, а дискосът и чашата покрива с покривки, .., и се моли Богу да приеме от нас тоя дар и да помене оногова, който го е принесъл, и оногова, за когото е принесено. Д. Манчев, НН (превод), 139.

3. Разш. Разг. Помня някого, заради направено от него добро, уважавам и тача паметта му; споменавам, поменувам. Ще ти пратя и един пуяк, угоен с орехи, да ме поменаваш. Й. Йовков, (превод) З, 19. Ще оставя деца, те ще ме поменават. Ст. Чилингиров, РК, 120. Сбирайте се, Ранкови сеймени, / да гробиме Ранко болюг [билюг]-баша. / .., На нозе му чушма направете, / всек да мине, водица да пие, / да поседне у бахча на сенкя / да помене Ранко болюг-баша. Нар. пес., СбВСтТ, 785.

4. Остар. и диал. Споменавам, казвам;поменувам. Той [Ленко] се готвеше да говори с него за такива работи, за каквито баща му и майка му се вардеха и да поменат дори. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 232. След вечеря той помена, изпърво пред майка си, пък сетне и пред деда си, за училище. Ил. Волен, РК, 23. Като му поменах зарад вазе, че понастоящем са намирате в Гюргево, .., подадох му два листа. НБ, 1877, бр. 72, 280. По-голямата част от примерите, които поменава, са извадени от френската литература. Ч, 1875, кн. 2, 61. Разликата във времето между Гринвич и меридиана му, който лежи на противоположната страна на Земята, е 12 часа. .. Ако тръгнем от Гринвич към изток, ние ще стигнем до поменатия меридиан с 12 часа по-напред от времето. Г. Томалевски, АН, 126. Бедният Гоце! До болезненост скромен, той се боеше да не се помене неговото име преди името на организацията. П. К. Яворов, Съч. II, 242. поменавам се, помена се страд. И винаги, дойде ли ред да се поменат мъртвите, поменуват все и тях. Т. Влайков, Пр I, 95. поменава се, помене се безл. от поменавам в 4 знач. Мнозина вложители поискаха да изтеглят спестените си пари. Ревизорът не даваше и да се помене. Ст. Даскалов, СД, 360. Пострадалите искали, както се помена, извънредно големи имотни ценности. СбНУ XXXIII, 20.

Списък на думите по буква