ПОМЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЕНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Списък с имена на живи или покойници, които се четат от свещеника по време на богослужение. Пред иконите горяха гъсто набучени вощеници, старци и жени се молеха за своите близки и свещениците четяха дълги поменици за здраве. Ем. Станев, ТЦ, 127. Баба Тонка вписала името на Ангел в поменика си на умрелите. Н. Ферманджиев, РХ, 281. Жаловита жена са подигна, ..; бучка тамян в кандилница гуди, смирено към священика доближи, ръка му целуна, като и поменик му подаде. Ил. Блъсков, ЗК, 4.

2. Разш. Дълъг списък с имена, заглавия и под. За да поясня мисълта си, би трябвало да изредя дълъг поменик имена — най-малко двадесет. Г. Райчев, Сб??СЕП, 348. Некрологът завършва с доста дълъг поменик на опечалени семейства. Св. Минков, Избр. пр, 468. А тамо, и с игли , и с гвоздеи вдълбани, цял ред, цял поменик, все славни имена. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 95. За да докажат кадърността на своето управление [пишущите около "Мир"] наредили са там цял поменик от закони — забравени в архивите на министерството. Бълг., 1902,

бр. 525, 2. Дядо Станчо изважда джузданчето си и захваща да му чете поменик от ходатайства. К. Величков, Събр. съч. VIII, 146.

3. Остар. Именник². Григорович взел евангелието и три листа от поменика, които сега се пазят в Румянцовския музей и Публичната библиотека в Москва. Б. Ангелов, ЛС, 152. Едно от тях [свидетелствата] ние вече приведохме по-горе: то е Зографский поменик на българските царе, в който после Шишмана се поменува Давид. ПСп, 1876, кн. 9 и 12, 122. Оттука, сиреч из народните песни, името на тоя юнак [Пленимир] види се, е пренесено в поменика на българските царе, дето са го и сместиле между съвременниците му Петра и Бориса. ПСп, 1876, кн. 9 и 12, 115.