ПОМЕСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЀСТЯМ1, ‑яш, несв. (остар. и диал.); помѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Помествам1; помещам1. поместям се, поместя се страд. Друг път с търнокоп разваляше всички бразди наоколо и забиваше по-едри камъни надълбоко, за да не се поместя междата. Кр. Григоров, ОНУ, 155.
ПОМЀСТЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); помѐстя се св., непрех. Помествам се; помещам се. Додето не ми дадете хилядата гроша, аз не се поместям от тука, казва друг от съдружниците. Т. Икономов, ЧПГ, 10.
◊ Дума<та> ми се не поместя. Диал. Винаги се изпълнява това, което аз заповядвам, казвам; винаги се зачита волята ми. Ама бая Гочко, не знаеш ли го ти, че думата му се не поместя? Рекъл ли е нящо, то ще да е! Т. Влайков, Съч. II, 10.
ПОМЀСТЯМ2, ‑яш, несв.(остар. и диал.); помѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Помествам2, поместявам, помещавам, помещам2. Джонисовът театър поместял до 20000 зрители, а според други — до 30000. БР, 1931, кн. 6, 197-198. За образец поместям под чертата едно такова копие, от което всеки, който знае по-добре френски език, ще може да си състави понятие и за Фотиновите познания. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 636. — Онова, що ми го чете, да го не поместяш във вестника за сряда — заповядва светиня му. НБ, 1876, бр. 51-52, 200. поместям се, поместя се страд.
ПОМЀСТЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); помѐстя се св., непрех. Помествам се, поместявам се, помещавам се, помещам се. Както е известно, Областното събрание на бившата Източна Румелия се поместяше в един турски хамам, приспособен за нуждата. Ив. Вазов, Съч. VI, 181. Местата за зрителите съставяли полукръг по склона на някой хълм; у полите на склона се поместял хорът (днес преобърнат в оркестър). Н. Михайловски, РВИ (превод), 129.