ПОМЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀МЕТ м. Диал. 1. Парцал, вързан на дълга дръжка, с който се избърсва, мете вътрешността на пещ. Празнуването [на влъчките празници] се състои в това: най-напред турят в пещта помета, ожека и лопатата, па после запушат вратата на пещта, за да се запуши устата на вълка. СбНУ XII, 10. Аз видях, че и помет нямате... Я наберете една китка бъзе, бре момчета, и ми я дайте. Ц. Гинчев, ГК, 63. ^● В сравн. Омачка ме недосъницата и станах като помет — оная парцалетина, дето нашите жени омитат фурните. Н. Хайтов, ШГ, 278.

2. Кърпа за изтриване на подници; подничарка, подничарник (Н. Геров, РБЯ).

3. Боклук, смет, отпадъци, измет. Всякога дръж стаята на бубите чиста, чисти добре лeсите от бубений помет, и много пъти променувай изпод тях постлатата хартия. КН, 1873, кн. 6, 16.

4. Прен. Човек с лошо име, морално пропаднал човек; измет, боклук. — Да съм го вземела, да съм му пристанела, инак щял да ме убие! .. — Че то да вземеш такъв помет е по-лошо, отколкото да те убият. Г. Караславов, ОХ, 156.