ПОМЕТУША —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЕТУ̀ША2 ж. Остар. и диал. Дрипава, раздърпана жена; повлекана. Как ще се отрека аз от модите, ..? Умирам ама не се оставям да тръгна такваз като пометуша с ветите парцали. Г, 1863, бр. 6, 45-46. Видя ли я жена му с какво мантело са курдисва? .. Че не я ли знам аз тя коя е пометуша. Г, 1863, бр. 4, 29.