ПОМЕЧТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЕЧТА̀ВАМ, ‑аш, несв.; помечта̀я, ‑а̀еш, мин. св., помечта̀х, св., непрех. 1. Мечтая малко, известно, кратко време. Не ми се щеше тъй скоро да се връщам назад, та поседнах на скалата да погледам, или по-добре да помечтая. Ив. Вазов, Съч. XV, 40. Сърце копней поне да помечтае / за щастие, но теб сал всякой час, / о, враг на мойто щастие, в себе тае — / и тъй завидно пак щастлив съм аз! К. Христов, Т, 34. Службата си беше служба, но в свободните си часове войниците обичат да си помечтаят, по едно момиче носят в сърцата си. Б. Несторов, СР, 26. На другия ден [Моника] си помечта да пийне ощичко. Кр. Пишурка, МК, 88.

2. Само несв. Мечтая малко от време на време. Между впрочем аз често си помечтавам за бъдещето на нашата страна. П. Славински, ПЩ, 502.