ПОМЕШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЀШАМ, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Смеся, размеся. "Нещо ми се пискове зачуше. Дали су се бракя заделили / или су си медже помешали, / или се е земя запалила?" Нар. пес., СбНУ XLIX, 155.

2. Попреча, затрудня. Тряба да ви кажа и това, че ние бяхме са усвоиле с тая местност дотолкова, щото можехме свободно да преминеме между стражарите, ..; но голямата темнота можеше да помеша и най-опитния човек. П. Хитов, МП, 46. В продължението на доволно кратко време той са постара да отстрани от "Дружеството" сичките оние личности, които бяха по-умни от него и които би му помешале да земе в монопол священната наука, която той не познаваше. Знан., 1875, бр. 16, 256. помешам се I. Страд. от помешам. II. Взаим. от помешам в 1 знач. Тогава француската армия приличала като на една толпа скитачи и сиромаси. Солдатите от всичките полкове ся помешали. Г. Йошев, КВИ, 336.

ПОМЀШАМ СЕ св., непрех. Остар. и диал. 1. С предл. с. Смеся се, размеся се. Самуил му направи много бележки за да му докаже неговото избирание и между другите неща му каза: "При излизанието ви от тук ще срещнете един куп пророци; ще ся помешате с тях и ще пророкувате." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 374.

2. Обикн. с предл. в. Намеся се, бъркам се, попреча. Зломишлениците му като ся помешаха в тази работа, горкият човек и децата му ся принудиха да просят от девет години насам. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 268.