ПОМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍВАМ, ‑аш, несв.; помѝя, ‑ѝеш, мин. св. помѝх, прич. мин. страд. помѝт, св., прех. 1. Мия малко, кратко време.

2. Само несв. Мия малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Умивам, измивам. Рано е Величка ранила, / .. че си главата помила, / помила, още поплела. Нар. пес., СбВСт, 547. помивам се, помия се страд., възвр. и взаим. — Диг се, диг се, синко Яно, / та се поми и поплети, / нареди си ред къдрици. Нар. пес., СбВСтТ, 370.