ПОМИЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍЕН, ‑ѝйна, ‑ѝйно, мн. ‑ѝйни, прил. Който се отнася до помия (в 1 знач.). Когато Борис влезе в тревясалия .. двор, лъхна го миризма на помийна вода, която изтичаше от умивалника на кухнята. Д. Димов, Т, 66. Целият му живот е бил едно непроходимо бунище! Да стигне дотам — да протяга ръка, да пренася въглища .., да чисти помийни шахти. М. Грубешлиева, ПП, 108. Той .. бавно предъвкваше жилавото парче месо, което беше намерил в помийната кофа. Ал. Бабек, МЕ, 118. Когато липсва канализация, трябва да се правят покрити помийни ями. Анат. VIII кл, 1965, 174. ^● Обр. Масата реве яростно: — Долу тираните! .. И топот, .., и дивашка вакханалия от попръжни, и клокочене на тържествуващата помийна пяна! Ив. Вазов, Съч. IX, 149.