ПОМИЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍЙНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Помийна яма. Пред стълбите у Петровица имаше мръсен трап, помийник. Елин Пелин, Съч. III, 85-86. Вземи сега кофата с помията изпод умивалника, че вече прелива. Иди я хвърли в помийника. О. Василев, ЖБ, 95.

2. Мивка, умивалник; помивяк, мийка, мийник, мивник, мивлек, миялник, умивяк, во̀днѝк (Н. Геров, РБЯ).