ПОМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМИНА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; помѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За период от време — минавам (в 21 знач.), изминавам малко, в известна степен; поминавам се, поизминавам, поотминавам. Помина време и тя забрави случилото се. △ Поминаха няколко дни и той ѝ се обади.
2. За физическо усещане — минавам (в 11 знач.) малко, в известна степен; попреминавам, поотминавам. Болките в гърба му поминаха.
3. Само несв. Минавам от време на време, понякога. Поминавай към нас, когато си свободна.
4. Прех. и непрех. Остар. и диал. Минавам. Започва сватбата. Вкъщи, на пруста, на двора — народ, не можеш да поминеш. И.
Петров, ЛГ, 22. Под чардака се е натрупала до колени шума от сухи лозови листя — метла не поминава. Д. Калфов, ПЮН, 94. Странникът продължил да пътува и след година-две пак поминал по тези места. Р. Ралин, ДВШ, 25. — Търсете султан Селим! — .. заповяда Байрактар. — .. Никой не го слушаше .. — един празник поминава и без водач. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 582-583. — Поминаф вода, не се удаиф, / поминаф огон, не се изгореф. Нар. пес., СбНУ XXIX, 143. Нейсе, како било, било, поминало. СбНУ XIV, 108.
5. Диал. Обикн. св. Умирам; споминам се, поминавам се, поминувам се, поминвам се. Като стана Иве пред портите, / .. бели ръце пред сърце префана, бело лице със сълзи облева. /.. Дали го йе сърце заболело, / или му йе майкя поминала? Нар. пес., СбНУ XLIII, 313. — Недей, сине, лице си обросвай, / девет годин откак уйк,я ти поминал, / девет годин кон му у яъри лежи, / от кон нищо по-силно нема. Нар. пес., СбНУ XLIX, 70. — Защо коня водиш, дребни слъзи рониш, / дали юнак вов клисура помина, / или та нейде с борба надбориха? Нар. пес., СбНУ XIV, 67. поминавам се, помина се страд. от поминавам в 4 знач. поминава се, помине се безл. от поминавам в 1 знач. Мина са, що са помина, / дошле на Ганка сгледници. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 47.
ПОМИНА̀ВА МИ несв.; помѝне ми св., непрех. 1. Минава ми малко, до известна степен; поразминава ми. Помина ми малко от туй лекарство. Н. Стефанова, ПД, 52. — Аз ще си отида, бабо Рашковице, нещо не ми е добре. Ще ме втресе .. — Чакай, Тинке, не бързай, нека ти помине. А. Каменова, ХГ, 134. Овцете се разбягаха, пък и аз се уплаших .. Помина ми страхът, само гегата развъртях от загарите и се постъписах. Ст. Загорчинов, ДП, 65. Той [чичо Мито] .. ме мисли за големец. Обяснявам му откъде съм, от що съм. След като му поминава разочарованието, той се поотпуска и става по-естествен. И. Волен, МДС, 245.
2. Остар. и диал. Минава ми. Разсърдила беше ми се, че искам да лекувам детето .. Яд беше ме на мама. Сега като мина на детето, помина ми и хатърът, мина ми и ядът. Т. Влайков, Съч. II, 65. Со баене баба Мара лекуат .. болести и .. ако не му оздравит на чоека болестта, втори пат ке му баит. Най-после до три пати .. и ке му е поминело. СбНУ XV, 79. Орелот долета со пълн леген вода .. Той [побратимът] се изми и начасот му помина. СбНУ XIX, 100.
ПОМИНА̀ВАМ СЕ несв.; помѝна се св., непрех. 1. За период от време — минавам, минавам се, изминавам малко, в известна степен; поминавам1, поизминавам, поотминавам. Кога се помина време, като зафана и Койчо пак да отива на хорото, можеше и Неда пак да земе да се стяга и да поизлазва и тя. Т. Влайков, Съч. II, 263. Много пътя не можа [жабата] да сполучи и затуй започенва пак изново упражненията си, като оставя всякога да ся помине малко време изпомежду. Пчел., 1871, кн. 7, 106. Отиде той [арамията] во долчето на изворот, си изми .. ятаганот и се повъртка тамо-вамо да се поминет време. СбНУ XIX, 59.
2. Диал. За период от време — минавам, минавам се, изминавам, изминавам се. Байрам се мина, помина / и малък иде да дойде. Нар. пес., СбВСт, 184.
3. Остар. и диал. Обикн. св. Умирам; споминам се, поминвам се, поминувам се, поминавам1, поминвам1, поминувам1. По косите и по звънкия смях това момиче приличаше досущ на Миглена [жената на Индже Григор], която се бе поминала още при раждането на детето. П. Константинов, ПИГ, 139. Баща ни, бог да го прости, се помина сравнително млад. Й. Попов, БНО, 99. Тук той [цар Борис] са поминал и навярно тук е бил и погребан. Ст. Михайлов, ЕБС, 68. Петьофи не сварва вече родителите си между живите: баща му се е поминал от тиф, а майката — от холера. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 151.
◊ Поминава ми / помине ми нещо преко главата. Диал. Преживявам, изживявам големи неприятности, премеждия, нещастия; претеглям2, препащам, изпащам. Твоите премеждия са големи, ама не е писано по-напред да ги знаеш, дур не ти поминат преко главата. СбНУ XIX, 103. Поминавам / помина във вечен живот. Остар. Книж. Умирам. Малоруский певец Тарас Шевченко .., преди три години помина във вечен живот, като не дочака славната в руската история 1861 година. Р. Жинзифов, НС, б.с.
ПОМИНА̀ВАМ2, ‑аш, несв.; помѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Преживявам, живея; поминвам2, поминувам2, поминавам се, поминвам се, поминувам се. Прибраха царевицата, .., изсушиха я и сипаха счухреното дребно зърно. Хората се чудеха как ще поминат с тази лоша реколта — нищо не роди земята това лято. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 139. — Не ми трябва нито електричество, .., нито нищо. Само здрави да сме, ще поминаваме, както сме поминавали досега. Кр. Григоров, ТГ, 107. Из Тракия човек не може да избира... Махни се — иди в Трънско, .. Ама там не биха изхранили децата си — .. Нейсе, поминаваха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 73. Ако бъдат честни, .., работни и пестовни тии, щат направят имот, та и добре щат поминат. Й. Груев, КН 4 (превод), 66.
2. Непрех. и прех. Прекарвам времето си някъде; живея, преживявам, поминвам2, поминувам2. Питаш ме как съм поминал в Европа. В няколко думи може да се каже как съм прекарал времето си — в безспирни мъки. СбЦГМГ, 237. — Тряба първо да ми разкажеш за пътуването си и как помина девет‑
те си дни, един по един. Н. Михайловски, ПА (превод), 154.
3. Изкарвам прехраната си, прехранвам се, препитавам се; поминвам2, поминувам2, поминавам се, поминвам се, поминувам се, гечиня се. Когато прелиташ някоя страна, лесно е да отгатнеш как се труди народът ѝ, .. От небето на Емиратите не съзираш .. бразда, .. — земеделие .. няма, те поминават от земно масло и обръщане на пари. В. Мутафчиева, БС, 141. Населението поминава със земеделие, скотовъдство, каменарство. П. Делирадев, В, 321. поминава се, помине се безл. от поминавам в 1 и 3 знач. Можеше и без тези дърва да се помине. Г. Караславов, Избр. съч. II, 59. Пести ли са и знае ли са ред, може и при малка печалба добре да се помине. Т. Влайков, Пр I, 64.
ПОМИНА̀ВАМ СЕ несв.; помѝна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Преживявам, живея; поминвам се, поминувам се, поминавам2, поминвам2, поминувам2. — Е, булка — .., — как си, как се поминаваш? — Как да се поминавам, тетьо — нали знаеш? — Знам, булка, знам. Тежко е. Г. Караславов, С, 215. Не бяха двама братя, — .., да живеят, да се поминават с чест, .. Бяха като два вълка. Й. Йовков, ВАХ, 137. Той [Григор Табака] ме разпита де съм бил откак съм излязъл от Долня махала, как съм се поминал и аз му разправих всичко. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Ако .., ся приготвите добре в училището, вие щете можете да ся поминете на тоя свят и честито и щете можете да си оставите и имято безсмъртно. Лет., 1871, 231.
2. Изкарвам прехраната си, препитавам се; поминвам се, поминувам се, гечиня се, поминавам2, поминвам2, поминувам2. През селото мине пътник, седне, ослуша се какво си хоратят хората, попита как се поминават, харно ли живуват. Г. Караславов, Избр. съч. II, 393. Сам с бабичката си орал, засявал, копал, женал, .. и с тези трудове, .. са се поминале добре, .. и данъкът си плащале почтеничко. Китка V, 1886, кн. 14, 42. Аз и моята сирота майка прежалихме смъртта на баща ми .. А аз следвах да продавам риба и смокини и по този начин се поминавахме криво-ляво. Св. Миларов, СЦТ, 23. Гористото и планинското положение на тая земя, нацепена със заливи и пристанища, обърнало вниманието на жителите ѝ към морска търговия и към мореплавание, с което могли да ся поминат. ВИ, 14.