ПОМИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЍНВАМ1, ‑аш, несв. (остар. и диал.); помѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и (рядко) прех. Поминавам1; поминувам1. — Зима в дясната си ръка едно камче или керемидче и с него в ръката си поминва на добитъка от главата му по гърба надлъж оризонтално. СбНУКШ ч. III, 255. Помислих да ударя .. през пустите полета — долу към Кеатханата. Но .., съгледах стражари, които втренчено гледаха на всякого, който поминваше през там. Св. Миларов, СЦТ, 233. поминвам се, помина се страд. поминва се, помине се безл.
ПОМЍНВА МИ несв. (остар. и диал.); помѝне ми св., непрех. Поминава ми; поминува ми.
ПОМЍНВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); помѝна се св., непрех. Поминавам се; поминувам се (Н. Геров, РБЯ).
ПОМЍНВАМ2, ‑аш, несв.; помѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Поминавам2; поминувам2. — Ако сакаш, синко, да разбериш како поминвам со сна,а ми, скри се един ден .., да видиш со своите очи, та да разбериш! СбКШ, 96. "Да имах една сребърна гривна, щях да съм много честита; но мен баща ми не ми купува, .." Така ми казваше едно момиче еднъж, когато го попитах как си поминва с домашните си. ИЗ 1874-1881, 1882, 110. поминва се, помине се безл.
ПОМЍНВАМ СЕ несв.; помѝна се св., непрех. Остар. и диал. Поминавам се; поминувам се. — Е, харно ли си, как се поминваш? Ив. Вазов, Съч. XXV, 119. Поминват се тие много добре и двамата. Т. Влайков, БСК II, 180.