ПОМИНУВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИНУ̀ВКА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Прехрана, издръжка; препитание.Продаде восъка, продаде вълната, продаде и оскубаните кожи на табаците — и ще изкара някоя пара за поминувката. Т. Влайков, Съч. II, 67. — Хайде сега, милички, не сте вече малки и неопитни, идете и си търсете поминувката .. Дълго време двете сестри не се чували, не се виждали. Веднъж се срещнали на един връх и почнали сладки разговори: — Как поминуваш, сестричке? Елин Пелин, Прик. I [еа]. Турските чиновници се грижат много малко за благосъстоянието на местните производители .., затова българина изработва много малко повече от онова, което му е необходимо за собствената му поминувка. Н, 1882, 163.