ПОМИНЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЍНЪК, мн. (рядко) ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Работа (занаят, производство, занятие, занимание и под.) на хора, обикн. обединени териториално, чрез която те изкарват прехраната, доходите си. Поминъкът на местното население е търговия, чиновничество, занаяти, индустрия и др. Хр. Даалиев, ТИА, 168. На тези вулканични острови [Галапагос] няма индустрия, а земеделието, скотовъдството и риболовът са основният поминък на населението. Н. Боев, Г, 23. Въглищарството и металодобиването са били .. поминък на най-бедното планинско население. П. Делирадев, В, 205. Освен реекспорта, мореплаването, банките и създаваната с бързи темпове промишленост, на острова има няколко любопитни за нас поминъка: .. ферми за крокодили, плантации за орхидеи. Т. Кюранов, АП, 182. Счетоводството е преживяло тук [в Добруджа] златния си век .. първенството между тия примитивни поминъци е било на овчарството .. Овчарството .. е било .. занятие, което е поглъщало всички сили. Й. Йовков, Разк. III, 184.
2. Само ед. Остар. Средства (доходи) за издръжка, живеене, съществуване; прехрана, препитание. Лесно е да си представите какъв скромен поминък може да вади от работата си един пътующ книжар, комуто всичката стока е в чантата. К. Величков, Събр. съч. VIII, 236. Колчо слепецът, орфеят белочерковски, обикаляше България и Тракия с флаутата си .., та си изпросваше поминъка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6-7. Някои момчета и момичета .. не ся научават нищо, .. Когато порастат .., те не знаят да си изкарват поминъка честно, но печелят безчестно. ИЗ 1874-1881, 1882, 14. Те бяха сиромаси человеци, които придобиваха поминъка си с мрежите си. КТЕМ, 44.
3. Остар. Живеене, преживяване, съществуване; поминаване2, поминване2, поминуване2. Почитам .. българина, кога го виждам да възприема .. честна работа за препи‑
танието си, за добрия си поминък. Китка V, 1886, кн. 14, 14-15. Охолния поминък на любезните ми родители е оздравен. Ч, 1875, кн. 1, 40. С пари ся нагажда всичко, щото требува за харен и благат поминък на всякого едного и на цялото общество. Й. Груев, СП (превод), 208.