ПОМИРИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИРЍТЕЛНО. Нареч. от помирителен. — Няма какво да се ежите и двоицата като петли! — застана помирително между двамата той. — Било какво било. Ст. Даскалов, СЛ, 76. Войводата се пъхна в палатката .., когато състезателите се караха .. — Спокойно, спокойно, момци! — усмихна им се помирително дърварят. Цв. Ангелов, ЧД, 196. Роземиш почука на вратата: — Заповядайте във военната комендатура .. Гласът му звучеше помирително и това изненада Сираков. Н. Антонов, ВОМ, 181. Поради инструкциите си да действува помирително между двете либерални течения руският агент се отнасяше спрямо Каравелова без външна неприязън. С. Радев, ССБ I, 446.