ПОМИРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИРЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от помирявам и от помирявам се; помирение. — Свърши ли се делото? — .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече. Нивите са на Вълчана. Той [поп Дочо] знаеше, че Вълчан не беше прав, канеше се дори да му говори, да се помъчи да го вразуми и да го склони към помиряване. Й. Йовков, Ж, 134-135. Успяла [Индира Ганди] да устрои среща на .. представители на индусите и мюсюлманите от столицата, за да ги накара да разговарят за помиряването на двете общности. Т. Кюранов, АП, 58. Каулбарс поиска да тури край и на ненормалните отношения, в които Йонин се бе поставил спрямо княза .. Едно писмо на Йонина до руския консул в Русчук открива и по-дълбоките причини на това помиряване. С. Радев, ССБ I, 417.