ПОМИСЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍСЛЮВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); помѝсля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех.Помислям. Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса. Елин Пелин, Съч. III, 84. Настава една малка тишина. Всички помислюват, че това е краят на препирнята. Д. Калфов, ПЮН, 96. Никога тя не беше помислювала, че човеците са толкова лоши. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 406. Аз бях още млад и мене ме занимаваха въпросите на любовта и брака, макар да не бях още помислювал за женитба. Кр. Григоров, Р, 77. Никому лошо не помислюва. Т. Влайков, Съч. II, 201. помислювам се, помисля се I. Страд. от помислювам. На българина му липсва тон, чувство, усет за мярка, защото не е възпитаван в тоя дух .. Нищо подобно и не се е помислювало! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 191. II. Взаим. от помислювам. помислюва се, помисли се безл. Особно за селенчета нито са помислюва да ги пратят у школата, ами кога поотрастат, .. ги дадат зимаска на даскала да научат бари името си да записват. Лет., 1876, 61.

ПОМЍСЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); помѝсля се св., непрех. Помислям се.

ПОМЍСЛЮВАМ СИ несв. (остар. и диал.); помѝсля си св., прех. и непрех. Помислям си.