ПОМИСЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀МИСЪЛ, мн. ‑сли, м. и ж.1. Мисъл за нещо, което човек възнамерява, смята да извърши; намерение. Инокът запали .. и трите пламъчета на светилника. Да бъде по-светло, да се вижда ясно всяко негово движение, дори всяка негова мисъл и помисъл. Д.Талев, С II, 70. Всички мъже я заглеждат с нечисти помисли, шушукаха зад гърба ѝ и подхвърляха мръсни и обидни приказки. Г. Караславов, Т, 128. Всяка помисъл за сватба без участието и съгласието на неговите близки го оскърбяваше. Ем. Станев, ИК I и II, 158. Стана имала друга помисъл. Подала фермана на народа, приближила се до пашата, уж за да му се поклони, измъкнала ханджара от копринения му пояс и го забила в сърцето си. Ст. Станчев, ПЯС, 108. Скрити помисли. Греховни помисли. Тъмни помисли. Чиста помисъл.

2. Разш. Мисъл (в 1 знач.). Моли се богу не с думи, но с помисли .. В сърцето си търси бога и чрез сърцето с него говори. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Втора и незабравима среща .. Русалката все повече растеше в помислите ми, все по-чаровна и по-мила. Н. Попфилипов, РЛ, 80. Той не допускаше у себе си и помисъла, че може да вземе участие в такова безчестно наддаване. Т. Влайков, Съч. III, 291. Димитър си имаше годеница и дори само помисълът за друга не биваше да се прощава. Т. Харманджиев, Р, 143. — Да погледнем как играят младите, брате Козма .. — бесовски танци и песни са това — .. Не размътвай светите си помисли с ежедневието светско, владико. М. Смилова, ДСВ, 49.

3. Остар. Помисляне. Само боговете са толкова всемогъщи, та с един поглед, с една помисъл да изцеряват безнадеждно болните. Ив. Вазов, Съч. XI, 58.