ПОМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЍТАМ, ‑аш, несв.; помета̀, ‑ѐш, мин. св. помѐтох, прич. мин. св. деят. помѐл, св., прех. 1. Прех. и непрех. Почиствам с метене; измитам, премитам. Зърна [Станка] отворената врата на малката кърпачничка, зърна и Олгиния мъж, който току-що бе помел своето "заведение" и тикаше новата метла в срещния ъгъл. Г. Караславов, ОХ IV, 15. Денят е съботен. Довечера на мегдана в долния край ще има хоро. Пред вратите наполиват и помитат. К. Константинов, ПЗ, 90. Къщата беше съвсем празна и отдавна необитаема .. Иванка помете и почисти навсякъде, а след това нанесоха покъщнината. П. Здравков, НД, 123. На Петър му трябва къщовница .. А таз една фурна хляб не е опекла, къщата не е помела, само прасета знае да храни. И. Петров, НЛ, 69. ● Обр. Бесни снежни фъртуни зафучаха със страшен рев и пометоха улиците. Ив. Вазов, Съч. IX, 65.
2. Прен. Разг. Събарям и повличам, отнасям при движението си нещо или някого. Влезе Гергин Радинов .., а Боян помете с длан фигурите на шаха и се втурна към госта. Ем. Манов, ДСР, 54. Влакът е съвсем наблизо .. Ако Сланината рече с рамо да го [Камен] побутне лекичко и хоп — ще го помете локомотивът. Й. Гешев, ВТ, 91. Тя [пещта] бълваше пламък, .. и .. ги [огнярите] лизваше с дълги огнени езици, сякаш им се заканваше, че следващия път ще ги помете, ще ги глътне и тях. Ал. Бабек, МЕ, 29. ● Обр. Всяка истинска любов е сляпа. Тя не пита защо и как... Тя не пита какъв е той и дали заслужава... Любовта се втурва вероломно и всичко помита. П. Вежинов, ДВ, 38. Той [животът] / ни помита, влече / и ние го гледаме с тъпа, наивна небрежност. Н. Вапцаров, Избр. стих. 1951, 48. // Неодобр. Открадвам, задигам; грабвам, отмъквам, отнасям. Докато нашите се струпали край циганите да ги разтървават да не би да се изпоколят помежду си, циганките и децата минали през цялото село и помели де що имало по дворовете. Й. Радичков, ББ, 138.
3. Прен. Разг. За природни стихии (вятър, вода и под.) — завличам, отнасям другаде, като обикн. руша това, което отнасям. Вятърът заглуши думите ѝ [на Гергина]. Беше ураганен вятър, камъни помиташе със себе си. Г. Величков, НУ, 113. Когато рукнат дъждовете, тя [реката] се надига и нейните поройни води помитат стената покрай бреговете и давят хората, нивите и градините ни. А. Каралийчев, ТР, 146. Вихрушките помитат сухата трева и листа от цялата околност и образуват въртящи стълбове. Гр. Угаров, ПСЗ, 130. Като се откърти .. една соспа, като загърмя, затрещя планината, помете всичко на двесте метра и отвлече един от другарите. К. Константинов, ПЗ, 63.
4. Прен. Разг. Неодобр. Изгонвам, прогонвам, пропъждам някого от някъде; измитам. В началото войната наистина започна като сватба — руските войски минаваха Дунава и пометоха турчолята надолу. Г. Караславов, Избр. съч. X, 20. На половин ден път от Брегала пълзи насам голямо подкрепление на ромеите .. то може не само да спаси Брегала, но и да помете назад цялата българска армия. Й. Вълчев, СКН, 169. ● Обр. Последните сухи съчки пламват навремени и помитат назад пресипналата тъмнина. Г. Караславов, ПМ, 74.
5. Прен. Разг. Постигам убедително превъзходство в конкурс, съревнование, състезание. Руснаците пометоха Сърбия в малкия финал. Русия спечели бронзовите медали от Европейското първенство по волейбол за мъже след победа в малкия финал над Сърбия .. с 3:1 гейма. РДн, 2003, бр. 38, 24. Бойко помита всички на избори. Столичният кмет е най-одобряваният политик. Мон., 2006, бр. 2525 [еа]. Техният магазин от трето поколение помита всеки друг онлайн конкурент. Пари, 2004, бр. 104 [еа].
6. Прен. Прекратявам съществуването на нещо; унищожавам, погубвам, премахвам, разрушавам. Тези пожари, които помитаха борови гори за стотици милиони лева, били предизвиквани .. от каракачаните — по този начин те си "подготвяли" пасбища за следващите години. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 111. Разрушителната ръка на завоевателите и на времето са помели древните замъци, църкви и палати. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 5. У нея [княгинята] се пробудиха проблясъци на трезва разсъдъчност, която помете из душата ѝ всички надежди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102-103. Дойде войната. Това беше един голям звяр, който блюваше огън и метал и помиташе хиляди живота, хиляди щастия. Д. Немиров, Д, 65. Руската революция от февруари-март 1917 г. помита изцяло монархията, дава властта на буржоазията. Ист. X кл, 185. // Унищожавам, избивам масово чрез огнестрелно оръжие, със сабя и под.; покосявам, кося. Връща се [Кости] с наострен ятаган в село, но при свинската долчина черни кучета, вълци и мечки се нахвърлят върху му. Замахва само веднъж с ятагана и всичко помита. К. Петканов, Х, 180. Българите държаха високо — за сечене — или успоредно с гривата на коня — за мушкане — сабите си, стискаха в зъби камите си. И — пометоха ромеите. Й. Вълчев, СКН, 158-159. Речат ли ти: "На нож!"/ Косиш, помиташ. Ив. Вазов, Съч. V, 47. // За огнестрелно оръжие, сабя и под. — унищожавам, избивам масово; покосявам, кося. Германците измислили ново оръжие, което щяло да помете за двадесет и четири часа Източния фронт. Д. Кисьов, Щ, 159. Залповете поми‑
таха и тях. Г. Караиванов, П, 40. Ти не ще се върнеш, Фернандес — / днес картечен огън ви помете. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 121.
7. Прен. Разг. Изяждам или изпивам бързо, лакомо и докрай, изцяло нещо; омитам, измитам, омахвам1. Той посегна с дългите си пръсти към хляба и на един дъх започна да гълта големите залъци. Всичко помиташе без остатък. Л. Кънчев, СбСт, 387. Когато им [на кравите] туряше пък царевичак, .. го насичаше с ножа си на ситно .. и те помитаха яслите — и листака, и стъблата изяждаха. Ил. Волен, МДС, 186. Петко не си поплюваше .., изплезваше един дълъг синкав език и помиташе всичко, каквото намереше по яслите. Кр. Григоров, ОНУ, 103.
8. Прен. Жарг. Силно впечатлявам, очаровам някого с някаква своя проява и др.; разпилявам, разбивам. Всички музиканти бяха добри, но една от бандите направо помете публиката.
9. Прех. и непрех. Рядко. Мета (в 1 знач.) малко, известно време. Помети, докато се умориш. помитам се, помета се страд. Да се пометат и сринат в пламъци болярските кули. А. Дончев, ЗВС, 174. През всякой два дена требова да им [на бубите] са променова постелката и да са помита одаята. З. Княжески, ПРШ (превод), 57. помитам си, помета си възвр. от помитам в 1 знач.
ПОМЍТАМ СЕ, ‑аш се, несв.; помета̀ се, ‑ѐш се, мин. св. помѐтох се, прич. мин. св. деят. помѐл се, св., непрех. Разг. Грубо. Махам се (във 2 знач.), отивам си; омитам се, измитам се. И беят бяга, и заптиетата — пометоха се всичките. Ив. Вазов, СбНУ II, 49. — От тия — и той [Коложега] метна мълчалив поглед към спящите хусари — безбожници страдаме, да ги вземе мътната, та да се пометат! Ст. Загорчинов, ДП, 75. А като вихър извиха по тях / рой подир рой самовили — / .. Мина над него зловещия рой / и се нататък помете. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 239.