ПОМИЯР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИЯ̀Р, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, след числ. ‑а, м. Бездомно, обикн. непородисто куче. Жена ми доведе куче. Помияр някакъв, само погледът му топъл. В. Пламенов, КМ, 43. Разрешиха убийството на помияри. Евтаназията за бездомните кучета вече е разрешена .. Помиярите, които са престояли 2 седмици в приюти и не са потърсени, ще може да се убиват. 24 часа, 1999, бр. 109, 23. Какво правят с бездомните кучета? Избиват ги. .., по-лесно е да се счупи гръбнакът на така наречения помияр. Р, 2003, бр. 49, 5. Само 55 кастрирани помияра в София. В столицата вече се разхождат първите 55 бездомни кучета, които са били кастрирани. 24 часа, 1999, бр. 223, 6.

Нов. Прен. Разг. Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към недостатъчно изискан, възпитан или към беден или жалък човек. Крак е кокаинът на помиярите. Той оказва същото въздействие, каквото и истинският кокаин на богатите. Мет., 1999 [ea]. Българите станаха помияри в чужбина. 168 ч., 2002, бр. 34, 2. Кой е помияр? Не е ли този, който краде от народа си, който убива, .. и този, който оставя ненаказани изброените престъпници? Р, 2003, бр. 49, 5.