ПОМИЯРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИЯ̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от помияр. Възрастните неизменно питаха за породата, децата — за името. На възрастните отговарях все банални тъпотии от

рода на "черно-бяла стройна", "дворна подобрена", "помиярска превъзходна". А на децата — просто Княжевска. Ама че порода, ама че име, .. Възрастните харесваха вида ѝ — досущ Белия бим, Черното ухо. Ч. Ценов, ЩВ [eа]. Г-н президент, дайте орден на агент Сава. Агент Бор вече взе. И не бавете номинацията на шефа на агентите — Митьо Гестапото. И той е заслужил на родината човек, .. Помиярска държава сме. Това е! Мон., 2004, бр. 1798, 11.