ПОМОРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОРЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който мори¹, убива, който се отнася до мор (във 2 знач.). Пусто да йостане Румянското поле, / че го млого фалат, че е берекетно, / че е берекетно, ала поморливо. / С девет братя отидой, със един останай. Нар. пес.,СбВСтТ, 64. — Милата горна земя, горна Руманлия, / не е хлебодородна, нит е поморлива. Нар. пес., СбНУ IV, 62. Сън сънувах, сън глядах: / дотече ми река, .. от Будим града до Овче поле, / дo поморливи кладенци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 158. Закукала кукувица, ..: / — Кой си има сладко либе, / нека либи, да налиби, / .., че се чуло и разбрало, / че си иде зла година, / .., / поморлива черна чума, / та че мори све девоки, / све девоки, / све девоки и ергене. Нар. пес., БНТв V [eа]. // За период от време — през който има мор, епидемия, от която умират много хора или животни. Че се чуло и разбрало, / че си иде зла година, / зла година, поморлива. Нар. пес., БНТв V [еа].