ПОМОХАМЕДАНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОХАМЕДА̀НЧВАМ, ‑аш, несв.; помохамеда̀нча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя някого (обикн. насилствено) мохамеданин, принуждавам някого да приеме мохамеданската вяра; потурчвам, ислямизирам. Когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите около Смолен, турците направиха много пакости. От селяните едни помохамеданчиха, други избиха, а трети прогониха по горите. А. Дончев, ВР, 145. Сам авторът на житието бил свидетел на мъченията на Георги, когото турците искали да помохамеданчат. Ист. X и XI кл, 110. // Със същ. за земя, район и под. — правя (обикн. насилствено) жителите на определен район, земя мохамедани, принуждавам населението да приеме мохамеданската вяра; потурчвам, ислямизирам. Султаните се изплашили за европейските си владения ..: помохамеданчили — с кърваво изтребителство — стратегичните пунктове по Адриатическия бряг и по високите планински гребени. А. Страшимиров, Съч. V, 191-192. Освен чрез преселяване на турци от Мала Азия чуждоземният властител е осигурявал покорените земи, като е помохамеданчвал и цели области от християнското население. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 7. помохамеданчвам се, помохамеданча се страд.

ПОМОХАМЕДА̀НЧВАМ СЕ несв.; помохамеда̀нча се св., непрех. Ставам мохамеданин, приемам (обикн. насилствено) мохамеданската вяра; потурчвам се, ислямизирам се. Севда прие правата вяра. Най-после в долината на Елинденя се помохамеданчи един човек — хубавата вдовица. А. Дончев, ВР, 250.