ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОХАМЕДА̀НЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от помохамеданчвам и от помохамеданчвам се; потурчване, ислямизиране. — Как се е запазило вашето село от помохамеданчване? — попитах след като узнах, че наоколо всички села / .. / са българомохамедански. Е, 1964, бр. 8, 3. Утеснени от поголовните помохамеданчвания и от турските войнигански поселища, българите — .. — са се набъкали в непристъпните планини. А. Страшимиров, Съч. V, 192. Наред с дискриминацията на християните турската феодална власт се домогвала и до асимилация на българския народ. За тази цел били предприети .. масови помохамеданчвания на българско население. Ист. X и XI кл, 103-104.