ПОМОХАМЕДАНЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОХАМЕДА̀НЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от помохамеданча като прил. Който е станал мохамеданин, който е приел (обикн. насилствено) мохамеданската вяра; потурчен, ислямизиран. През селямлъка му напоследък се претакаха какви ли не хора. Внукът на един богат помохамеданчен български търговец в града, .., чак и братът на Фатма — скудоумният Халил Халифе. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 443. Различни по кройка и украса са костюмите на помохамеданчените българки. ВН, 1959, бр. 2598, 4. Помохамеданченото население в Сенегал е приспособило арабската азбука към фонетиката на своите езици. Л. Мелнишки, С, 39. Тогава [при потурчването на българите] помохамеданчените българи разрушили от Костенец до Асеновград 33 манастира и 218 църкви. Ст. Михайлов, БС, 238. // За район, селище и под. — чиито жители са приели (обикн. насилствено) мохамеданската вяра; потурчен, ислямизиран.