ПОМО̀ЩНИК

ПОМО̀ЩНИК, мн. ‑ци, м. 1. Човек, който помага на някого при извършване на някаква работа. Майстор Станчо слезе от скелето, остави своя пръв помощник да наглежда работата и се отправи към църквата "Света Параскева". В. Геновска, СГ, 122. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията .. Моят фелдшер е болен и няма кой да ми помага — .. — Добре бе, докторе, .. щом имаш нужда от помощник. Г. Белев, ПЕМ, 78. Човекът беше около шестдесетгодишен, .. Беше вече към средата на август и селяните .. не носеха мляко в мандрата, но имаше още доста работа за довършване. Двамата му помощници бяха заминали за Василашкия сбор и целият следобяд той работи без тях. П. Вежинов, ВП, 5-6. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин, Съч. III, 12. Въпросът за един действителен помощник и евентуален заместник занимава най-сериозно Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 278.

2. Разш. Нещо, което помага, служи, съдейства на някого в дадена ситуация или при извършване на някаква работа. Години поред Дивото си служеше само със своята евзалия .. по-после си взе и едно куче за помощ‑

ник. Д. Калфов, Избр. разк., 286. Чета до късно. Единственият ми верен помощник тук са книгите. Л. Александрова, ИЕЩ, 112. Притежавал два верни помощника. Единият от тях е търпението, а другият — ръцете и покорната глава, в която се раждат, растат и узряват всякакви идеи. Мат., 1966, кн. 6, 1. Грандиозна задача стои пред строителите. Техни надеждни помощници ще бъдат .. дървопреработвателните комбайни. К, 1963, кн. 1, 7.

ПОМО̀ЩНИК

ПОМО̀ЩНИК-. Първа съставна част на сложни думи със значение: служебно лице, коeто е пръв, пряк, най-близък сътрудник в службата на по-висше длъжностно лице, означено от втората съставна част, като му помага или го замества, напр.: помощник- капитан, помощник-директор, помощник-машинист, помощник-управител, помощник-режисьор, помощник-готвач и др.

Списък на думите по буква