ПОМПОЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМПО̀ЗНОСТ, ‑тта̀, мн. (рядко) ‑и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на помпозен. Отличаващото героинята е не външната показност. Помпозност не прилича на независимата, издигната с толкова много страдания личност. Ст. Грудев, АБ, 93. В тоя триумфален кортеж имаше някаква изкуствена помпозност, обмислена и поръчана от суетния владетел. М. Кремен, РЯ, 67. Между грамадните многоетажни здания се мъдрят постройки, поразяващи със своята помпозност и причудливост. РД, 1960, бр. 117, 4.

2. Проява на помпозен. Бяха уговорили вече ученическата музика .., а на Пенчо .. от радиовъзела му бяха поръчали да напише съответното слово на Палазов, понеже Палазов не бе никак по помпозностите. Ал. Томов, П, 7-8.