ПОМРАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМРАЧА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; помрача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (обикн. слънце, небе), което е светло, ясно или блести, да стане мрачно, тъмно; потъмнявам2, замрачавам, затъмнявам1. Чер облак помрачи ясното небе. Т. Влайков, Съч. III, 147. Вечери с гъста, .. мъгла, която, .., помрачава блясъка на лампите, потапя целия град в мрака на .. мистичен хаос. Й. Йовков, Разк. III, 93. Огнено едно кълбо, .. някой път пада от небото, та със своя блясък помрачава звездите. Т. Шишков, ИБН, 58. Скакалци като облаци, .., помрачаваха слънцето и покосяваха нивите. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 7.
2. Прен. Нарушавам, намалявам силата, степента, стойността на празник, събитие, положително чувство, преживяване и под.; затъмнявам1, засенчвам. Роди ми се син. Бяхме щастливи. И нищо нито за миг не помрачи нашето семейно щастие. И. Петров, ЛСГ, 71. Драго ѝ [на кака Дина] е и ней, като се заговори за .. млада невяста. Ала в
същото време и една тъга пребулва ясния поглед на нейните сини очи. .. Ѐ, че е рядко снаха и зълва да живуват добре. .. И тая ѝ мисъл помрачаваше приятното очакване за скорошна радост. Т. Влайков, Съч. II, 256. — Тома, .., не помрачавай празника на момчето. А. Гуляшки, ЗР, 153. Един трагичен инцидент дойде още от началото на празниците да помрачи радостта на царското семейство. В столовата на Зимния дворец стана един ужасен взрив. С. Радев, ССБ I, 188.// Нарушавам, отнемам радостта, радостното или спокойното настроение или изражение, вид, състояние на някого, нещо, правя някого мрачен, недоволен или тъжен; замрачавам. Скръбта на тоя човек [цигуларя] ме толкова помрачи, та ми се стори, че за пръв път виждах колко светъл, хубав и радостен е животът. Д. Немиров, КБМ, 103. Черна мисъл, .., неволно помрачава душата ѝ. Т. Влайков, Съч. I 1941, 37. Колкото повече мислеше за имота и за делбата, толкова .. тези мисли налитаха върху него, .., помрачаваха му погледа. Г. Караславов, Тат., 135. Друга мисъл помрачи Найдиното лице. А. Каменова, ХГ, 150.
3. Прен. Намалявам значението, високата стойност, положителните качества на някого или степен на нещо; затъмнявам1, засенчвам, засланям. Човечен и безукорно честен .., проф. Дончо Костов се отдели от живота без никакво петно, което би могло да помрачи забележителната му личност и светлия спомен за него. Пр, 1952, кн. 5, 92. Николай не виждаше никаква причина, която би могла да помрачи успеха му. Парната машина бе почти готова. П. Проданов, С, 78. Навлизаме в красивата долина на р. Прахова. Помрачава я само виждащият се по пътя, .., известен затвор Дофтана, .. — мъчилище за политическите затворници. Г. Белев, КР, 96-97. Когото Бог прославлява, не може никой да му отме, нито да му помрачи славата. Н. Рилски, ОМР, 17.
4. Прен. В съчет. със същ. съзнание, ум, разсъдък, мозък. За силно чувство, напрежение, събитие и под. — попречвам на нормалната, реална преценка на нещата от ума, разсъдъка; замрачавам, затъмнявам1, замътвам1, замъглявам, потъмнявам2, помътнявам2. Противоп. избистрям, прояснявам. — Като безумна говориш! Мъст е помрачила твоя ум! Н. Райнов, ВДБ, 166. Пред очите му [на Филчо] притъмня, страшна мъка разкъса гърдите му, помрачи разсъдъка му. Дигна пушка, прицели се в гърба на първия турчин и гръмна, събори го от коня. К. Петканов, Х, 73. Той не може да не знае, че една хапка само .. ще разкъса изсъхналите му черва .. — но кошмарът на глада помрачава съзнанието му и той не знае какво иска. Л. Стоянов, Х, 66. Той прочете съчиненията на Бакунина, .. Те произведоха един трус в болезнения му мозък и го помрачиха. Ив. Вазов, Съч. XI, 150. Тревожна мисъл опари мозъка му .. Вълнението помрачи отново съзнанието му. Ив. Планински, БС, 16. помрачавам се, помрача се страд. Никой не трябва да знае кога и как съм пострадал. Тая работа с щитовете не бива да се помрачава. А. Гуляшки, СВ, 334. В оние минути, в които у човека са появлява състрадание към ближния му, са най-нежни .. Тие минути не треба да са помрачават нито с лични съображения, нито с отвлечени понятия. Знан., 1875, бр. 10, 154.
ПОМРАЧА̀ВАМ СЕ несв.; помрача̀ се св., непрех. 1. Обикн. за слънце, небе и под. — ставам мрачен, тъмен; замрачавам се, смрачавам се, притъмнявам, потъмнявам1, помръквам, помрачнявам. Небето е ясно .. Само сутрин, към 10 часа, то се помрачава. Б. Шивачев, ПЮА, 34. Пътник преминуваше една планина; времето ся помрачи и той изгуби пътят. ИЗ 1874-1881, 1882, 103. В лято же господне 1423 .. последова и знамение големо и ужасно, сиреч помрачи се солнцето. Царственик, 1844, 64. Небето се помрачава и гъсти облачки покриват зеленото поле. Ч, 1875, кн. 12, 572.
2. Прен. Обикн. за човек или негово изражение, вид — ставам мрачен, тъжен, скръбен; помръквам, помрачнявам. — Ало, кой е? Тук е домашната помощница. Ванко се помрачи: — Не е ли там годеницата или... годеникът? М. Грубешлиева, ПИУ, 249. Спокойното му изпърво лице взе да се въси и да се помрачава от недоволство. Т. Влайков, Съч. III, 250. Въстанието беше решено, .., но той виждаше може би и поражението. Не се помрачи и сега неговият поглед. Д. Талев, И, 483. // За радост, добро настроение — изчезвам, отстъпвам на неприятно чувство. Радваше се и Ана, но радостта ѝ се помрачаваше от някакъв неясен страх, от несъзнато предчувствие за надвиснала над сина ѝ беда. А. Гуляшки, Л, 22. Атмосферата в каюткомпанията се помрачи. На всички им се стори, че корабът се люлее некоординирано. Е. Кузманов, ЧДБ, 5. Вие можете да го срещнете .. на някой футболен мач .., когато настроението му се помрачава за няколко минути. Св. Минков, ДА, 93.
3. Прен. Рядко. Губя от значението, въздействието или силата, степента си, проявявам се по-слабо, отколкото преди. В 1927 г. излиза "Книга на песните" .., преиздавана няколко пъти. Ала славата на поета се помрачава. В "Пътни картини" той снема маската на угнетителите. БР, 1931, кн. 7, 220. Бойното поле .. видя друга и по-страшна битка, старите легенди се помрачиха от нова и по-велика. Й. Йовков, Разк. III, 163. Помрачи ми се апетитът от станалите усложнения. Тарас, СГ, 88.
4. Прен. За съзнание, ум, разсъдък, мозък — губя способност реално да преценявам нещата, действителността поради силни чув‑
ства, напрежение, болест, някакво събитие и под.; замътвам се, потъмнявам1, помътнявам1, помътнявам се. Противоп. избистрям се, прояснявам се. От тия шеги, а може би и по друга някоя причина, у Аго, .., още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да върши какви не глупости. Й. Йовков, АМГ, 16-17. Остана да блещука една мисъл, ..: да не издаде нищо, да изтрае докрай. Още малко и животът щеше да се прекрати .. Само съзнанието му да не се помрачи. Д. Димов, Т, 270-271. Изумен от думите на гърбавия, везирът казал: — Аз не съм никакъв зъл дух, а бащата на невестата! .. Везирът още повече се озадачил .. и попитал: — За какъв дух ми говориш? .. везирът се върнал при дъщеря си и рекъл: — Обясни ми, дъще, какво се е случило с теб, защото чувствам, че разумът ми се помрачава! Св. Минков, ПШ, 99.