ПОМРАЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМРАЧЀНИЕ, мн. (рядко) ‑ия, м. 1. Мрачно, лошо, тъжно настроение или състояние, при което не се разсъждава нормално, адекватно. Мрак се таеше в душата му .. Отде Младен можеше да почерпи свежи мисли, за да ободри своите близки? Той дотам бе потънал в помрачението си, щото не разбираше защо е нужна утеха за другите хора. Д. Немиров, Д, 61. В душата му все още се таеше недоволство и по лицето му все още имаше сянка от помрачение. Т. Влайков, Съч. III, 252. Светлината, която ти пръскаше над чуждата неволя, осветли моята и прогони помрачението от егоистичните чувства, що затъмняваха погледа ми. П. П. Славейков, ЕП 1907, 11.

2. Умопомрачение, психическо разстройство. В съзнанието му [на Коце] не се уясняваше нищо, .. обземаше го помрачение, което все повече обезсилваше всяка мисъл, сковаваше му сърцето .. и той едвам дишаше. А. Страшимиров, А, 106. Омразата му към Вълчана се превърна в помрачение и лудост. Й. Йовков, Ж, 51. Всичко това иде да потвърди, че помрачението му го е слетело по причина на фактическото преследвание. С, 1894, бр. 1475, 4. ^● С прил. душевен или умствен или с предл. на и същ. ум. "Не искам вече да бъда самотник!" — то е стонът последен на Ницше,

стон, заглушен от светкавица на безумие и заглъхнал в дългата нощ на душевно помрачение. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 35. Туй .. потвърждава свидетелствуванието .. за вашата епоха, .. показанията за помрачението и разстройството на човешките умове в наше време. ССГ (превод), 30.

3. Остар. и диал. Затъмнение (в 1 знач.); затмение. Слънчевото и месечното помрачение стават тогава, когато слънцето, земята и месечината се докара да дойдат едно срещу друго на права черта. К. Смирнов, З, 15. Месячно затмение ще стане на 25-ий от декември .. То ще начне в 4 ч. 45 м. вечерта. Най-голямото помрачение ще бъде в 6 ч. 15 м. Лет., 1871, 9.