ПОМРЪДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМРЪ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; помръ̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1. Непрех. Задвижвам се леко, правя малко, незначително движение, мърдам (в 1 знач.) веднъж или изведнъж; мръдвам, мръдвам се, помръдвам се. Само сестра ми стоеше с прихлупено в шепите си лице и не помръдваше. К. Калчев, ПИЖ, 14. Разтварях "Записки по българските въстания" и четях с часове. Дядо Влайков затваряше очи, пренасяше се в онова време и така с часове нито ще продума, нито ще помръдне. СбЦГМГ, 409. Все пак не е толкова тъмно, .. Наоколо пълзят медночервени отблясъци — като че ли свети жарава от огнище. Наистина е огнище, .. Не помръдвам, светлината играе наоколо. Св. Славчев, БФ, 245. Устните му помръдваха, без да отронят звук. Ж. Колев и др., ЧБП, 105. Дори ми се стори, че скалата пред мен леко помръдна и се наклони малко на една страна. Й. Стоянов, ПД, 113. След непоносимата дневна жега градината си почиваше — не помръдваше ни лист, ни трева, щурците тихо свиреха. А. Дончев, СВС, 578. // С предл. с. Правя леко, незначително движение с част от тялото си веднъж или изведнъж; мръдвам. Професорът помръдна с раменете си, сякаш изведнъж му застудя. А. Гуляшки, Л, 447. Старецът помръдна с крак. Д. Калфов, Избр. разк., 130. // С отриц. Не показвам признаци на живот, оставам безжизнен; мръдвам, помръдвам се. Болният отметна назад глава, прехапа долната си устна и вече не помръдна, не продума, не се усмихна. Г. Караславов, Избр. съч. II, 60.
2. Прех. Привеждам в слабо движение, мърдам нещо, обикн. част от тялото си веднъж или изведнъж; мръдвам. — Жив ли сте, господин поручик? Едва-едва помръднах глава. Д. Калфов, Избр. разк., 294. Лазар се показа на портата и помръдна мустаки в усмивка: — Ще ни вози ли добре твоят ат, Тръпко? Д. Талев, ПК, 366. Той се помъчи тихо да помръдне своите премръзнали членове. Ив. Вазов, Съч. VI, 67. Старецът се олюля .. Помръдна устни, облиза ги, като че искаше да каже още нещо, но езикът му беше се схванал. М. Грубешлиева, ПП, 195. Най-сетне соколът престана да се вие и като че заплува във въздуха, без да помръдва криле. Ст. Загорчинов, ДП, 118.
3. Непрех. Само несв. Мръдвам (в 1 знач.), мърдам (в 1 знач.) леко, малко от време на време, понякога.
4. Непрех. Обикн. с отриц. Сменям, променям мястото, на което се намирам, помествам се, отмествам се леко, малко; помръдвам се, мръдвам, мръдвам се, попремествам се, поотмествам се. — Ха сега Цона да си върви, че стана късно .. Сестра ми отново се разплака. Легна на одъра и каза, че няма да помръдне. К. Калчев, ПИЖ, 127. На огнището пламтял буен огън. Около огъня били насядали селяни .. Никой не помръднал да му [на пътника] стори място. Ран Босилек, ВП, 107. — Вън от къщата ми, .. Но Опи не помръдва от мястото си, сякаш това се отнасяше съвсем не до нея. Г. Райчев, Избр. съч. II, 73. Той напрягаше всичките си сили, но българинът сякаш се бе
залепил за тепиха, не помръдваше от него. П. Вежинов, ДМ, 60. // За нещо — поклащам се, помествам се от мястото си; помръдвам се, мръдвам. Той натисна с всичка сила вратата, но тя не помръдна.
5. Прех. Поотмествам, попремествам нещо; мръдвам. Бригадирът задърпа един грамаден сандък .. Дърпа, дърпа, не може да го помръдне. Бл. Димитрова, ПКС, 84. Конете напрягаха последните си сили, коленичеха на предните си нозе, изправяха се пак и едва успяваха да помръднат на няколко крачки тежкия си товар. Й. Йовков, ПК, 85. Ходж е борец .. с изключителна сила. Той е .. — много висок, .., с отлична мускулатура. В стойка като че ли е невъзможно да го помръднеш от мястото му. П. Вежинов, ДМ, 60. Тя стига до мястото, където е загинал Караджов. Той стои там! .., като изваян Херкулес, подпрял тунела на плещите си. Водата го облива отвсякъде, но не го помръдва нито милиметър. Т. Монов, СН, 259.
6. Прен. Непрех. Обикн. с отриц. Развивам се, променям се в някакво отношение, обикн. в положителна насока. — Пъха ли си всеки ръката в общите работи — те няма да помръднат и педя напред! П. Тодоров, Събр. пр II, 352. — Турция — .. — от петстотин години не е помръднала ни стъпка напред, всичко гние в нея. Д. Талев, И, 385. Тоя човек, .., проявяваше в навиците си непоклатим консерватизъм, на йота не помръдваше от привичките си, усвоени още през младежките му години. А. Гуляшки, ДМС, 73-74. // С отриц. Не влошавам качеството си. Нося отдавна този костюм, но цветът му не е помръднал. // За цена, стойност, заплата и под. — променям размера, количеството си, обикн. като се увеличавам; покачвам се, пораствам, раста, мръдвам. Децата растяха, растяха и разноските, а заплатата не помръдваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. помръдвам се, помръдна се страд. от помръдвам в 5 знач. Дали ще могат границите наши / да се помръднат, та макар и малко? Хр. Смирненски, Съч. II, 95.
ПОМРЪ̀ДВАМ СЕ несв.; помръ̀дна се св., непрех. 1. Правя малко, незначително движение, мърдам се (в 1 знач.) веднъж или изведнъж; помръдвам, мръдвам се, мръдвам. Тютюнофабрикантът стоеше и четеше, забравил всичко наоколо, без да се обръща, без дори да се помръдва. Г. Караславов, ОХ IV, 154. Счетоводителят се помръдна, столът му изскърца. Кр. Григоров, Н, 71. Влад спеше .. Рамото ми изтръпна от тежестта му, но аз не се помръдвах, да не размътя съня му. Бл. Димитрова, ПКС, 165. Додоха и орли — .. Те стояха настрана и не се помръдваха, като вкаменени. Й. Йовков, АМГ, 196. Младият селянин, .., погледна върхарите на вечнозелените борове, които не се помръдваха в тежкия зной. М. Грубешлиева, ПП, 188. Очите на Елена се разтвориха .., уплашени и безпокойни, дори устните ѝ се помръднаха, за да кажат нещо. Ст. Загорчинов, ДП, 156. // Обикн. с отриц. Показвам признаци на живот; помръдвам, мръдвам. Побутна го [Стоян], а миг преди това се досети, че той беше мъртъв. Още през нощта забеляза тя [Султана], че бе притихнал някак особено, не го усети да се помръдва. Д. Талев, ПК, 818. Мечката и не слушала думите му, ами цапнала злобното същество с лапа и то не се помръднало вече. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40.
2. Само несв. Мръдвам се (в 1 знач.), мърдам се (в 1 знач.) леко, малко от време на време, понякога. Смокът, съвсем омаломощен в зверските ръце на Йоргя, се помръдва лениво. Д. Немиров, Б, 66.
3. Обикн. с отриц. С предл. от или с нареч. за място. Помествам се, отмествам се леко, малко; помръдвам, мръдвам, мръдвам се, попремествам се, поотмествам се. Христо остана на мястото си; не се помръдна от мястото си и жената. Й. Йовков, ВАХ, 174. Помня, че си казвах: "Ей сега ще скоча, ..!" — но не се помръдвах от стола. Л. Станев, ПХ, 15-16. Вълков беше се тръшнал на канапето .. и дълго време не можа да се помръдне оттам. Ст. Марков, ДБ, 480. Тя [Харитина] не можеше да се помръдне от дървото, на което бе се облегнала. А. Каменова, ХГ, 131. Понякога биволиците така биваха изморени .., че след като ги отжегляха, не се помръдваха от ярема. И. Волен, РК, 79. // За нещо — поклащам се, помествам се от мястото си; мръдвам, помръдвам. Овчаров я [портата] натисна с рамо, блъсна я с приклада на пушката си — не се помръдваше. Д. Талев, ПК, 697. Нашият файтон, претоварен с тежките каси, бе затънал в една нива и не можеше да се помръдне. Ив. Вазов, Съч. XI, 171. // Остар. Разш. Напускам дадено място, придвижвам се от едно място на друго; премествам се, мърдам се, мърдам, мръдвам. Разпуснатите от война башибозуци беснеят по селата. В Търновско .., не може никой да са помръдне оттук дотам. НБ, 1876, бр. 44, 173.
4. Прен. С отриц. Не полагам ни най-малко усилие, старание да направя нещо. Четата минала с цел да спомогне на въстаналите врачани, които щели да я срещат на Дунава, а за голяма жалост никой се още не бил помръднал. З. Стоянов, ХБ, 369. Дори и директорът на ОСП "Търговия".., който знаел, че лукът е пристигнал .., не се е помръднал да прегледа стоката, а само разрешил продажбата ѝ. ОФ, 1950, бр. 1805, 2. "Срамно е за Англия, че са не помръдна и не рече на ония турци, ..: турете край на тези кръвопийства в България". НБ, 1876, бр. 21, 82. Нито Англия, нито никоя друга държава няма да са помръднат, за да я [Турция] спасят от неизбежната погибел. НБ, 1877, бр. 58, 227.
5. Прен. Остар. Развивам се, променям се в някакво отношение, обикн. в положителна посока; помръдвам, мръдвам. У ония страни, що са природно бедни, народите и до днес не са са помръднали, а остават са неразвити и досущ неокопитени. У, 1871, бр. 1, 232. Врачебното изкуство .. много са помръднало напред с разработването на анатомията. Н. Михайловски, РВИ (превод), 184. Тежко и горко нам, които седим тъй със сгънати ръце, .., а не окопищаме ся да ся помръднем нанапред от това наше мрътвило, в което ся намираме. Лет., 1871, 152. Тези добри хора промислили как може да са спомогне на народната маса — .. — за да са помръдне от онова си застойчиво състояние, в което са е намирала. Ступ., 1875, бр. 3, 18.
◊ Не си (без да си) помръдвам / помръдна пръста; не помръдвам / помръдна <малкия си> пръст. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого, заради някого или заради нещо. Таркан Ичургу, въпреки обещанието си, дори не помръдна пръст да забавлява с нещо монасите и да разговаря с тях. Й. Вълчев, СКН, 249. Умеят да се самоизтъкват, да кацат ухилени по кориците на списание "Отечество", без пръста си да помръднат. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 15. Хората роптаят, .., но никой не си помръдва пръста да отиде да разясни, .., да постави нагледни материали, от които да се види какво има да се работи и какво е изработено. ВН, 1959, бр. 2559, 2. Ръководството на "Метална индустрия" не помръдна малкия си пръст да уреди въпроса, дори след като получи препоръката на ИНРА. ВН, 1960, бр. 2603, 4.