ПОМРЪДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМРЪ̀ДВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от помръдвам и от помръдвам се. Заглъхна шепотът, не се долавяше дори каквото и да било помръдване сред това множество от хора. Г. Караславов, ОХ III, 537. Зрението му бе станало чувствително, че можеше да различи всяко помръдване в тъмното на десетина крачки от него. Т. Харманджиев, КВ, 69. На главата си [търговецът] имаше тъмночервен фес, чийто пискюл играеше при всяко помръдване. Л. Стоянов, Б, 50. Привечер .., старият стопанин се накани да си тръгне. Майсторите го гледаха в очите, ловяха всяка негова дума, .. всяко помръдване на рошавите му вежди. Ив. Гайдаров, ДЧ, 39-40.